Кой издържа държавата?

Държавният бюджет не е просто сметка за събрани и похарчени пари. Той показва върху какво се крепи държавата и от кого тя взема средствата, необходими за нейното съществуване.

Образованието, здравеопазването, пенсиите, сигурността, съдът, администрацията и инфраструктурата се финансират чрез прехвърляне на част от създаваните в обществото доходи към публичната власт. Въпросът не е само колко събира държавата, а от какво събира.

Тя може да облага труда, когато удържа данъци и осигуровки от заплатите. Може да облага потреблението чрез ДДС и акцизи. Може да взема част от личните доходи и корпоративните печалби. Може да облага притежаваното имущество и натрупаното богатство.

Съотношението между тези източници разкрива основната логика на приходната система. То показва кои икономически действия се превръщат в главна опора на държавата и създава предпоставки различните обществени групи да понасят различна относителна тежест.

Това е онтологията на бюджета: не само откъде идват парите, а какъв обществен ред се изгражда чрез начина, по който те се събират.

Какво показва един данък

Зад всяка бюджетна категория стои определено отношение между държавата и гражданите.

ДДС казва, че държавата получава средства, когато човек потребява.

Осигурителната вноска казва, че държавата получава средства, когато човек работи официално и получава заплата.

Подоходният данък обвързва държавния приход с размера на получения доход.

Корпоративният данък го свързва с реализираната печалба.

Имущественият данък включва във финансирането на държавата вече натрупаното богатство.

Тези източници не са взаимозаменяеми. Всеки от тях поставя тежестта върху различна икономическа основа и води до различно разпределение между хората.

Формалният платец също невинаги е човекът, който накрая понася разхода. ДДС се внася от търговеца, но обичайно е включен в цената. Част от осигуровките се водят за сметка на работодателя, но могат да се отразят в по-ниски заплати или по-бавно увеличение на възнагражденията. Корпоративният данък може да намали печалбата на собствениците, но част от тежестта може да бъде прехвърлена към цените или разходите за труд.

Въпреки това приходната структура ясно показва кои икономически основи използва системата и от кои процеси зависи държавата.

Сравнението

За България, Полша и Швейцария разглеждаме 2023 г. и целия сектор „Държавно управление“ — централната власт, местната власт и социалноосигурителните фондове.

Това е необходимо, защото трите държави разпределят публичните приходи по различен начин. В Швейцария например кантоните и общините имат много по-голяма финансова самостоятелност от българските общини. Сравнение само между централните бюджети би обхванало различни части от държавата.

През 2023 г. публичните приходи са приблизително 68,2 млрд. лв. в България, 1,424 трлн. злоти в Полша и 255,9 млрд. швейцарски франка в Швейцария. За България и Полша са използвани данните на Eurostat, а швейцарската номинална стойност е по националния FS модел на Swiss Federal Finance Administration.

Номиналният размер сам по себе си не казва много. По-важна е вътрешната структура на тези приходи.

Общ размер на публичните приходи

Включени са централната власт, местната власт и социалноосигурителните фондове, а не само централният държавен бюджет.

Източници: Eurostat — Government revenue, expenditure and main aggregates; Swiss Federal Finance Administration — Financial Statistics 2023. Швейцарските 255,9 млрд. CHF са по националния FS модел, а делът от 31,4% от БВП — по международния GFS модел.

Структура на данъчните приходи в България и Полша

Процентите са дял от общите приходи от данъци и задължителни социални вноски. Използвана е функционалната класификация на Европейската комисия.

Източник: European Commission, DG TAXUD — Data on Taxation Trends, 2023. Категорията „капитал“ включва корпоративни печалби, доходи от самостоятелна дейност, капиталови доходи и данъци върху собствеността; тя не означава само имущество.

Структура на данъчните приходи в Швейцария

Процентите са дял от общите приходи от данъци и задължителни социални вноски по класификацията на OECD. Тази таблица не включва неданъчните приходи.

Източник: OECD Revenue Statistics 2025 — Switzerland, данни за 2023 г.

Така се очертават три различни системи.

Българската държава разчита предимно на потреблението и труда.

Полската държава разчита в най-голяма степен на организирания труд.

Швейцарската държава черпи по-голяма част от приходите си от доходите, печалбата и имуществото.

Доходи през 2023 г.

За ориентир към приходната структура могат да се съпоставят минималните и средните възнаграждения през разглеждания период.

Заплатите през 2023 г.

За Швейцария няма национална минимална заплата. Като ориентир се използва минималната ставка в Женева.

Източници: НСИ — Наети лица и средна брутна работна заплата през 2023 г.; Полша — минимална заплата през 2023 г.; Statistics Poland — средна заплата през 2023 г.; Swiss Federal Statistical Office — медианна заплата за 2022 г.; Кантон Женева — минимална ставка.

България: държавата разчита най-силно на потреблението

Българската приходна система е изградена върху широка и лесно достъпна данъчна основа — ежедневното потребление.

Всеки човек трябва да купува храна, да плаща електричество, вода, отопление, лекарства, транспорт и основни услуги. Това прави потреблението сигурен източник на държавни приходи. То не може да изчезне напълно дори при бедност или икономическа криза.

Но невъзможността да бъде избегнато превръща потреблението и в особено тежка данъчна основа за хората с ниски доходи.

През 2023 г. минималната заплата в България е 780 лв. брутно, или приблизително 605 лв. нетно. Средната брутна заплата е около 2 040 лв.

Работещият човек първо плаща данък и осигуровки върху труда си. След това плаща ДДС и акцизи върху почти всичко, което купува с останалата сума.

Човекът с висок доход също плаща ДДС, но може да спестява или инвестира част от парите си. Тази част не преминава веднага през данъчно облагано потребление. При ниския доход такава възможност почти липсва.

Затова двама души могат да плащат една и съща ставка на ДДС, но данъкът да заема съвсем различна част от техния доход.

В България значителна част от финансирането е поставена върху икономически действия, които трудно могат да бъдат избегнати. Хората не могат да спрат да купуват храна, не могат да отложат отоплението и рядко могат да променят формата на трудовия си доход.

Кой печели от българската структура

От приходната страна относително облагодетелствани са хората, чието благосъстояние не зависи изцяло от заплата и непосредствено потребление.

Това са лицата с високи доходи, които могат да спестяват значителна част от тях, собствениците на голямо имущество, притежателите на капиталови активи и предприятията с висока печалба спрямо броя на заетите.

Те не са освободени от данъци. Предимството им е относително: държавата не разчита на тяхното имущество и натрупано богатство в същата степен, в която разчита на ежедневните покупки и официалния труд на широката част от населението.

Особено показателен е малкият дял на имущественото облагане. Натрупаното богатство участва слабо във финансирането на държавата, докато основното потребление участва при всяка покупка.

Така българската система пази сравнително ниска тежест върху притежаваното богатство, но облага постоянно процеса на физическо възпроизводство — храненето, отоплението, придвижването и ежедневния живот.

Това е нейната същност.

Полша: държавата се издържа от работещия човек и от предприятието, което наема хора

Полската приходна система е по-силно свързана с официалната заетост.

През 2023 г. минималната заплата е 3 490 злоти през първото полугодие и 3 600 злоти през второто. Средната стойност за годината е приблизително 3 545 злоти брутно, или около 2 747 злоти нетно. Средната брутна заплата в националната икономика е около 7 155,48 злоти.

Главната тежест в Полша обаче възниква още преди потреблението — върху труда.

Социалните вноски са най-голямата приходна група. Държавата получава повече, когато има повече официално заети, когато заплатите растат и когато предприятията използват повече човешки труд.

Полша: структура на данъчните и осигурителните приходи

Общо данъчни приходи и социални вноски през 2023 г.: приблизително 1 193,5 млрд. злоти.

Източник: OECD Revenue Statistics 2025 — Poland, данни за 2023 г.

Това прави работещите, работодателите и трудоемките предприятия основни носители на системата.

Кой печели от полската структура

Относително по-благоприятно положение имат хората, чиито доходи не идват главно от трудови възнаграждения, както и предприятията, които създават висока стойност с малко служители.

Капиталово интензивна компания с висока печалба и малък персонал понася по-малка осигурителна тежест спрямо своя икономически резултат от предприятие със стотици работници.

Собствениците на значително имущество също участват сравнително слабо, защото имущественото облагане няма водещо място.

Полската система поставя труда в центъра на обществения договор. Човекът придобива социални права чрез работа, но същата работа се превръща в основен източник за издръжка на държавата.

Този модел е стабилен при висока заетост и растящи заплати. Слабостта му се проявява при застаряване на населението. Когато работещите намаляват, а пенсионерите се увеличават, приходната основа се свива точно когато разходите нарастват.

Швейцария: държавата се издържа от икономическата способност

Швейцарската система е по-разнообразна. Тя не поставя цялата тежест нито върху потреблението, нито върху труда.

По националната финансова класификация преките данъци от физически и юридически лица формират общо 39,5% от публичните приходи. Социалните вноски са 21,0%, а всички данъци върху потреблението — 13,8%. По отделната класификация на OECD данъците върху собствеността са 7,6% от приходите от данъци и задължителни социални вноски.

Швейцария: структура по националната финансова класификация

Общи публични приходи през 2023 г.: 255,9 млрд. CHF.

Източник: Swiss Federal Finance Administration — Financial Statistics 2023.

Швейцария няма национална минимална заплата. През 2023 г. в Женева минималната ставка е 24 швейцарски франка на час, или около 4 160 франка брутно месечно при 40-часова работна седмица. Нетната сума не може да бъде посочена като една общовалидна стойност, защото зависи от възрастта, пенсионния план, семейното положение, статута на пребиваване и начина на данъчно облагане.

Кой печели от швейцарската структура

Нискодоходните домакинства са по-слабо натоварени чрез потреблението, защото ДДС има по-малка роля. Това не означава, че общият им живот е евтин или че не понасят тежести. Означава, че държавата не извлича толкова голяма част от приходите си от всяка тяхна покупка.

По-голяма част от финансирането идва от хората с високи доходи, от печелившите предприятия и от собствениците на имущество.

Тези групи плащат повече, но също получават нещо от самата структура: стабилна правна среда, инфраструктура, образована работна сила, защита на собствеността и предвидими институции.

Тук обаче трябва да се направи важно разграничение. Фактът, че дадена група плаща по-малко или повече от приходната страна, не показва дали тя е краен печеливш от целия бюджет.

За това трябва да се изследват и разходите — кой получава пенсии, субсидии, обществени поръчки, образование, здравни услуги и инфраструктурни инвестиции.

В настоящото сравнение „печели“ означава единствено, че дадена група е относително по-слабо натоварена от начина, по който се събират приходите.

Три държави, три разбирания за данъкоплатеца

Българската система вижда гражданина предимно като потребител.

Той участва във финансирането на държавата всеки път, когато купува необходимото за живота си.

Полската система вижда гражданина предимно като работещ и осигурен.

Неговото участие в държавата минава през заплатата, заетостта и осигурителния принос.

Швейцарската система вижда данъкоплатеца в по-широк смисъл — като получател на доход, собственик, предприемач, работещ и потребител.

Разликата не е само техническа. Тя определя как държавата възприема икономическата способност на човека.

При облагането на потреблението почти няма значение дали покупката е направена от богат или беден. Ставката е еднаква, а необходимостта от храна и отопление не зависи от дохода.

При облагането на труда държавата се интересува от заплатата и официалната заетост.

При облагането на доходите и имуществото тя се насочва по-пряко към натрупаната икономическа способност.

Кой издържа държавата

В България най-силно използваните приходни основи са масовото потребление и официалният труд.

В Полша водеща е ролята на труда и социалните вноски, а потреблението също има значителен дял.

В Швейцария приходите са разпределени по-широко между личните доходи, корпоративните печалби, социалните вноски, потреблението и собствеността.

Тези данни не са достатъчни, за да се сравни окончателно жизненият стандарт на работник на минимална заплата в трите държави. За такъв извод са необходими съпоставими данни за жилище, храна, енергия, здравно осигуряване, данъци, трансфери и публични услуги.

Кой е относително по-слабо засегнат от приходната структура

В България самото притежание на имущество участва по-слабо в приходите от потреблението и официалния труд. Това поставя по-малка непосредствена данъчна тежест върху натрупаните активи, без да доказва, че всеки техен собственик е краен печеливш от държавата.

В Полша предприятията с висока добавена стойност и малко служители пораждат по-малко осигурителни приходи спрямо икономическия си резултат от трудоемките предприятия. Имущественото облагане също няма водеща роля.

В Швейцария потреблението има по-малък дял в данъчната структура, а личните доходи, корпоративните печалби и собствеността участват по-осезаемо.

Това сравнение показва кои икономически основи са по-слабо или по-силно обложени. То не установява кои хора са крайни печеливши, защото за това трябва да се включи и разходната страна на бюджета.

Стабилност и развитие

Всяка от трите системи има собствен източник на устойчивост и собствена слабост.

България разполага с широка потребителска основа. ДДС се събира постоянно и трудно може да изчезне напълно. Но тази стабилност зависи от масовото потребление на население с ниски доходи и влошаваща се демография.

Системата може дълго да поддържа държавата, но трудно създава ресурс за значително подобряване на публичните услуги. Тя възпроизвежда ниски доходи, ниски спестявания и слабо участие на имуществото във финансирането на общите разходи.

Полша има стабилна основа, докато заетостта и заплатите растат. Тя може да поддържа по-развита социална държава, но ще среща все по-голямо напрежение с намаляването на работещото население.

Швейцария разполага с най-разнообразната основа. Доходите, печалбите, имуществото, трудът и потреблението участват едновременно. Спадът в един източник може частично да бъде компенсиран от останалите.

Тази структура е по-приспособима, но зависи от висока производителност, ефективна администрация, доверие и политическа отговорност.

Изводът за България

Проблемът на българската приходна система не е само размерът на данъците. По-важно е върху кого са поставени.

Държавата събира значителна част от приходите си от хората, които не могат да избегнат потреблението и трудно могат да променят начина, по който получават дохода си.

Същевременно натрупаното имущество и високата способност за спестяване участват слабо.

Така човекът с нисък доход плаща осигуровки и данък върху заплатата си, а след това плаща ДДС върху почти целия остатък. Човекът с висок доход може да остави значителна част от средствата си извън текущото потребление и да ги превърне в имущество или инвестиции.

Това не означава, че богатият плаща по-малка абсолютна сума. Означава, че понася по-малка тежест спрямо икономическата си свобода.

Българската система събира най-лесно от онези, които имат най-малко възможности за избор.

Тя е способна да осигурява текущото функциониране на държавата. Много по-трудно може да финансира нейното качествено развитие.

Приходната структура не е техническа подробност. Тя е решение кой да носи държавата на гърба си и кой да остане относително защитен от нейната тежест.

Българската приходна система създава предпоставка за задълбочаване на неравенството, защото облага силно текущия труд и потреблението, а по-слабо натрупаното имущество. Дали това се превръща в прехвърляне на ресурс от бедните към богатите зависи и от начина, по който държавата разпределя събраните средства.

Методологична бележка за сравнението

Таблиците сравняват сектор „Държавно управление“ за 2023 г. Общите публични приходи за България и Полша са по Eurostat. За Швейцария номиналната стойност е по националния FS модел, а делът от БВП — по международния GFS модел.

Структурата за България и Полша е по функционалната класификация на Европейската комисия — потребление, труд и капитал. Структурата за Швейцария е представена отделно по класификацията на OECD, а националната швейцарска таблица използва класификацията на Swiss Federal Finance Administration. Тези серии имат различни знаменатели и не трябва да се сравняват механично ред по ред. Стойностите са закръглени.

Основни източници: Eurostat — Government revenue, expenditure and main aggregates; European Commission — Data on Taxation Trends; OECD Revenue Statistics 2025; Swiss Federal Finance Administration.